Rezeptideen, Tipps & Tricks in Ihrem Posteingang
Mit dem Wiener Zucker Newsletter
- Monatlich neue Rezeptideen
- Infos zu Gewinnspielen
- Kulinarische Geheimnisse & Produktneuheiten
Всяка история си има начало. Тази на захарта започва още в Древността, когато набавянето на храна с висока енергийна стойност е било въпрос на оцеляване. Документирани са стенни рисунки, датиращи от каменната епоха (12 000 г. пр. Хр.), на които е изобразена събираща мед жена, както и находки от Меланезия, където захарната тръстика е била позната още преди това. Освен това древните хора са отглеждали кленови дървета, от които добивали захарен сироп. В Европа захарното цвекло става популярно едва през 18 в. след едно революционно откритие.
Правени са многократни, но напразни опити производството на захар да получи “кралска” благословия. Успехът идва по-скоро случайно, когато през 1747 г. берлинският природоизпитател Андреас Зигизмунд Маргграф изследва различни растителни сокове и с помощта на микроскоп открива кристалите на захарта в тънки резени цвекло.
Но истинският пробив прави ученикът на Маргграф - Франц Карл Ахард, който в продължение на години се опитва да създаде нова култура – чисто бяло цвекло, съдържащо 5-7% захар. Когато това се случва, успява да убеди Фридрих Вилхелм III колко доходоносно може да бъде производството му и така се поставя голямото начало.
Още след първите произведени 800 кг захар кралят се отблагодарява с премия, която Ахард инвестира в изграждането на захарна фабрика в близост до Силезия. Тя се счита за първата фабрика за производство на захар от захарно цвекло в света. Постепенно от храна за избраните захарта става продукт, достъпен за по-широк кръг от хора и технологията се разпространява из Европа. В земите на днешна Австрия първата фабрика за преработка на захарно цвекло е открита от Йохан Рис през 1803 г. в Санкт Пьолтен. Захарни рафинерии се появяват също в Бохемия и Франция.
По време на континенталната блокада на Наполеон, захарта изведнъж се превръща отново в дефицитна и скъпа стока. Това налага Старият континент да се върне към захарната тръстика, която е значително по-евтина.
През 1843 г. Якоб Кристоф Рад, директор на захарна фабрика, по инициатива на жена си конструира проста машина, която пресова захарта на кубчета. Патентът той отстъпва на своя работодател - Франц фон Гребнер, който през 1845 г. въвежда на пазара във Виена станалата впоследствие известна в цяла Европа Виенска захар на кубчета.