Произвежданата в заводите на АГРАНА захар от захарно цвекло се състои от почти 100% захароза. Захарозата е дизахарид, който се образува от двете градивни съставки фруктоза (плодова захар) и глюкоза (гроздова захар). В дневното ни меню наред със захарозата влизат и други видове захар, като например малтоза (малцовата захар) или лактоза (млечната захар). Всички видове захар се преработват от организма ни в глюкоза. Мозъкът и мускулатурата се “хранят” най-вече от глюкозата в кръвта. Следователно, особено след физическо усилие, тялото ни се нуждае от бързо зареждане, за да е готово за нови предизвикателства.

Не захарта, а недостатъчната хигиена на устата причинява щети. Всички въглехидрати, независимо от произхода си (съдържат се в плодовете, ориза и хляба), повишават киселинността в устата. Образуването на кариес зависи не толкова от вида въглехидрати, колкото от честотата на консумацията и продължителността на контакта със зъбите. Ако миеш зъбите си редовно (което означава най-малко по два пъди дневно) със съдържащи флуор паста, няма защо да се измъчваш, че си взе два, а не един от онези бонбони.

Захарта не е враг на добрата фигура, въпреки че често я използваме за оправдание за лошата. Истината е, че напълняваме тогава, когато ядем твърде много, а се движим твърде малко. В един грам захар има точно толкова калории, колкото в един грам протеин, т.е. 4 kcal, което е по-малко от половината в един грам мазнини (9 kcal). Така една бучка захар в сутрешното ти кафе не съдържа повече от 15 kcal (63 kJ).

Поради факта, че съдържа почти 100% захароза, захарта често е заклеймявана като доставчик на „празни калории“ и унищожител на витамини. Опасението, че при консумирането на захар не се приемат хранителни вещества като витамини или минерали, е необосновано, тъй като захар не се консумира с лъжица, а като сладка добавка към други хранителни продукти. Заради вкусовите си качества, захарта в много случаи помага полезни, но неатрактивни храни да станат по-апетитни.

Също и притеснението, че захарта унищожава витамините, не е основателно. Витамин В1 се грижи при обмяната на веществата захарта да се оползотворява, а той се набавя по естествен път при смесеното и пълноценно хранене. Ето още една причина в менюто да има от всичко -  въглехидрати, мазнини, белтъчини, витамини и минерали могат да живеят в пълна хармония.

Медът, кафявата захар, жълтата захар, еднократно рафинираната захар с остатък от меласа, гроздовата захар и плодовата захар често са смятани за „по-здравословните“ братовчеди на бялата захар. Но така ли е и колко по-различни са всъщност?

Медът се състои главно от захари като фруктоза и глюкоза. Останалите съставки са вода, минерали и незначително количество витамини, които не са в достатъчно за покриване на нуждите на организма.

Кафявата захар също представлява захароза, която при смесване със сироп от захарна тръстика и карамелизирана кристална захар придобива по-фин вкус.

Жълтата захар се произвежда от добитата от захарната тръстика захароза, като съдържа и остатък от сироп. От това захарта получава жълтеникав цвят и характерен вкус.

Еднократно рафинираната захар е предходната степен на добиваната от захарна тръстика кристална захар и съдържа сравнително висок процент меласа.

Гроздовата захар (глюкозата) е обикновена захар (монозахарид), която съществува във всички по-висши растения. Тя се добива предимно от разграждане на скорбяла и присъства на пазара или като кристализиран продукт, или под формата на глюкозни сиропи.

Плодовата захар (фруктозата) също е монозахарид и се съдържа предимно в плодовете, а също и в меда. Чиста плодова захар се получава при разграждането на захароза. Чрез изометрия на глюкозните сиропи, т.е. преобразуване на една част от глюкозата във фруктоза, се получава глюкозно–фруктозен сироп, който след преработка се използва в хранителната промишленост.